Какво е да бъдеш шампион?
Добавена на 18 Февруари 2013 |
Категория: Статии |
Добави в любими
Изповедта на професионалния културист Фуад Абиад един ден след Flex Pro 2012
„Един ден след състезанието Flex Pro, все още не съм сигурен как се чувствам.
Знам точните думи, които трябва да кажа и нещата, които хората искат да чуят.
Неща като: шампионите никога не се отказват, шампионите се завръщат по – големи и по – силни, това е част от играта, ако си паднал, то просто трябва да се изправиш и т.н. Това са клишетата, които чуваме от повечето ми колеги.
За да бъда напълно честен, не се интересувах от медийния шум около моето участие в турнира. Аз просто тренирах изключително здраво и исках да постигна възможно най – добрата форма, която мога. Наистина чувствах, че съм в оптимално състояние, е може би жертвах малко пълнота за сметка на по – изразен релеф, но това е видът, който исках. Няма смисъл да споменавам, че ако бях по – обемист, хората щяха да кажат, че не съм достатъчно изчистен. В края на деня просто трябва да дадете най – доброто от себе си и да се надявате, че е достатъчно за успеха.
А сега какво? Какво се предполага, че трябва да прави един професионален бодибилдър, който е дал всичко от себе си, мислил е, че това е достатъчно за победа, но в крайна сметка завършва на трето място?
В края на състезанието стоях на подиума и чух, че ме класират трети. Казах си – поредно класиране в топ 5, което да прибавя в моята безкрайна поредица от подобни резултати.
Не мога да си кривя душата. Не мога да бъда доволен от трето място, не и когато вярвам, че бях по – добър от останалите. Не мога да просто да продължа без да ми пука, след като знам, че съм заслужавал повече, но явно не съм накарал съдиите да мислят като мен. Знам, че можех да спечеля състезанието, знам и че доста хора смятат, че трябваше да го направя, но предполагам, че моята работа е да го докажа на съдиите.
Така, ето и частта, свързана с мотивацията. Животът е гаден понякога, скъсваш си задника всеки ден, даваш всичко, което имаш, а в крайна сметка понякога ядеш ла*ната. Точно така. Хапваш ги, а те не са вкусни. Това, което успокоява в такъв момент, е, че има следващ ден, а аз знам, че винаги мога да дам дори още повече от себе си. Няма да позволя на никой да ми казва, че не съм достатъчно добър, няма да позволя на никой съдия, фен, спонсор и т.н., да ми обяснява кое е достатъчно и кое не. Аз съм единственият, който може да каже кое е достатъчно, къде е пределът, а сега не е времето за това.
Знам, че мога да постигна още, знам, че най – доброто от мен все още предстои. Ще дам всичко до следващото състезание, което е скоро, а след това се връщам обратно на чертожната дъска, за да определя как да действам занапред. Миналата година подобрих ръцете си, а много хора не вярваха в това, постигнах напредък с всяка част от тялото си, за която казваха, че не търпи развитие. Сега не е по – различни. Тази година ще отида още по – нататък в развитието си и когато стъпя отново на подиума ще докажа, че останалите дори не са близко до моято форма.”