Освен въглехидратите и протеините много често разисквана тема в диетата на билдърите са мазнините. За някои те са вредни и изобщо не трябва да попадат на трапезата, но сами ще се убедите, че това не е точно така.

МАЗНИНИ

Препоръчително дневно количество – не повече от грам на килограм тегло или 15-20 % от дневната ви калорична дажба.



Мазнините, или така наричаните липиди (от гръцкото lipos – мазнини), изпълняват няколко основни функции в човешкия организъм:

➡ голям и концентриран енергиен склад
➡ пази вътрешните органи
➡ като агент за транспорт на много мастноразтворими витамини
➡ като „доставчик” на основни мастни киселини

Последното от гореизброените свойства е особено важно за организма, защото без мазнините няма да може да произвеждате редица хормони, като например тестостерон, и така ще компроментирате клетъчната си структура.

Основни източници

Триглицериди
Това е главният източник и основно може да се раздели на два вида:

ГЛИЦЕРОЛ. Сам по себе си глицеролът е алкохол, разтворим във вода. Той по-скоро има характеристиките на въглехидратите със своите 4 калории за грам. Много енергийни десерти, обявявани като нисковъглехидратни и без мазнини, използват именно глицерола като основна своя съставка.

МАСТНИ КИСЕЛИНИ. На химично ниво структурата на мастните киселини се състои от въглеродни атоми с прикачени водородни молекули. Колкото повече са прикачените водородни молекули, толкова повече наситени и стабилни са мазнините. Мастните киселини се делят на два вида:

➡ Наситени. Наричат се така, защото химически съдържат колкото е възможно повече водородни атоми. Казано най-общо, това не е особено полезно за трениращите. Източници на подобни мазнини са животински продукти като телешко и свинско, но има и някои зеленчуци, които също са богати на подобни мазнини – палмовото и кокосовото масло.



➡ Ненаситени. Както може би предполагате, дефиницията на ненаситените мазнини ще е следната: те са със значително по-малко водородни атоми. Това са „по-добрите” за вас мазнини и трябва да са основната част от дневния ви прием на мазнини. Примери за храни, съдържащи мононенаситени киселини, са зехтинът, бадемите и лешниците. Други продукти, съдържащи полиненаситени киселини (също така известни като Омега-3 и Омега-6 мастни киселини), са соята, рибата, слънчогледовото масло.

Но важно е да се знае, че някои от ненаситените киселини могат да бъдат манипулирани и променени по химически път, така че да се превърнат в по-опасни дори и от наситените. Подобни киселини се сочат като виновни за намаляването на нивото на така наречения добър холестерол, вследствие на което се увеличава рискът от сърдечни болести.

Фосфолипиди

Това са мазнините, играещи най-важна роля за човешкият организъм. Те се грижат за запазване целостта на клетъчната структура, регулират съсирването на кръвта и улесняват транспорта и употребата на мастните киселини и холестерола. Може би най-важен от фосфолипидите е лецитинът, който се съдържа в яйцата, черния дроб и лешниците