Нервната система е може би най – сложната и най – важната система в човешкия организъм. Нейна главна функция е координиране на действията и предаване на сигнали между отделните части на тялото. На клетъчно ниво нервната система функционира чрез нервните клетки или неврони, които изпращат сигнали под формата на електрохимични вълни през нервните влакна (аксони), които предизвикват синапсите да отделят химикали, наричани невротрансмитери.

Първият открит невротрансмитер е ацетилхолин и е идентифициран като такъв от д-р Ото Льоеви, който по-късно получава нобелова награда за работата си. Последват нови открития през средата на XX век, когато са идентифицирани норепинефрин, допамин, серотонин и GABA.




Като хранителни добавки невротрансмитерите започват да печелят слава в края на 90-те години. Невротрансмитерът е химикал, който играе ролята на стимулатор и регулатор на сигналите между невроните и другите клетки в тялото. Той се отделя от синапсите, като достига до рецепторите на невроните или другите клетки, като се прикрепя към рецепторите по веригата и в края на процеса се усвоява от невроните. Именно невротрансмитерите са отговорни за пренасянето на информацията в човешкото тяло. С няколко думи с приемането на такива хранителни добавки, импулсите, които изпраща нервната система ще са много по – концентрирани и ще стигат по – бързо до крайната точка без никакви загуби.



Невротрансмитерите се разделят на два основни типа, в зависимост от въздействието си върху нервната система. Те могат да бъдат стимулиращи, като предизвикват действие в нервните клетки или да бъдат възпиращи, като предизвикват точно обратното - бездействие на нервните клетки. Всъщност директният ефект на невротрансмитерите се ограничава до активирането на един или няколко рецептора, а предизвикването или потискането на действие зависят от природата на самия рецептор. Някои рецептори имат изцяло възбуждащо действие (глутамат), докато други имат потискащо действие (GABA).