Глухарчето е често срещано тревисто растение, което виждаме най- вече по пасищата, ливадите и поляните в северното полукълбо, особено при умерен климат.

Въпреки че глухарчето се смята за вид трева, неговите корени и върхове често са използвани за медицински цели. Употребата на растението като лекарствено средство може да бъде проследена назад във времето чак до десети век в Арабия, където е било ползвано за лечение на възпаления. Може да се консумира и като храна. Различни части от глухарчето могат да бъдат хапвани като зеленчук (листата), да се ползват като заместители на кафе (корените) или да се ферментират във вино (цветовете).

Листата на глухарчето, корените и цветовете съдържат редица биологично - активни съставки: терпени, стероли, полизахариди, мастни киселини и флавоноиди. Растението е богат източник на хранителни вещества като витамини, минерали и други антиоксидантни фитохимикали.

Глухарчето е широко използвано като билков диуретик. Това му свойство не е достатъчно изследвано, въпреки че едно скорошно проучване установи, че поглъщането на екстракт от листата му от хора, води до значително увеличение на честотата на уриниране в продължение на 5 часа след единична доза. Едно предимство, което има глухарчето в сравнение с конвенционалните диуретици, е това, че е източник на калий.

Традиционно, глухарчето се използва за подобряване на апетита, храносмилането и функциите на черния дроб / бъбречната функция. Той има ефект и на мек лаксатив (разхлабително).

Различни изследвания са показали потенциал на глухарчето за терапевтични цели. Например, някои данни показват, че глухарчето може да помага срещу диабет, тъй като има способността да инхибира на алфа- глюкозидазна дейност (подобно на някои антидиабетни лекарства).

Също така, „водният екстракт от глухарче” се посочва като антиоксидант за черния дроб, защото намалява нивата на кръвна захар и подобрява липидния профил при плъхове с диабет. Глухарчето може да увеличи и жлъчния поток.

В допълнение, екстрактът от глухарче има потенциално противовъзпалително, антиоксидантно и имуностимулиращо действие.
Това са доста предварителни резултати от изследванията на глухарче, така че трябва да се направят допълнителни проучвания за ефекта на растението върху хора, за да може да се препоръчва за лечение на болести.

Коренът от глухарче може да се намери под формата на лиофилизирана билка, в капсули, течен екстракт, тинктури или чай. Листата от глухарче също могат да се консумират под формата на хранителна добавка или дори да се хапват сурови (като зелена салата).

Въпреки че глухарчето обикновено се счита за безопасно, някои хора могат да имат алергична реакция към млечния латекс в стъблото и листата.[ Коренът от глухарче не трябва да се приема заедно с фармацевтични диуретици или лекарства, които имат фармацевтично действие. Хората, които приемат лекарства за диабет, трябва да използват глухарчето с повишено внимане, тъй като то може да засили чувствително ефекта на понижаване на кръвната захар на тези лекарства.