Типичната му тренировка траеше от един до някъде над три часа само с кратки (30 до 60 секунди) почивки между сериите. Той тренираше тежко, бързо и прецизно.

Изпълнението му там, където усещаше, че ще има полза от това, бе небрежно като например при сгъванията с щанга за бицепсите и стриктно и правилно във всички други случаи.

Що се отнася до кардиото, при Арнолд то бе минимално. С изключение на леките кросчета по плажа (който бе на две крачки от вратата на Gold’s Gym във Венис, Калифорния), основната част от упражненията му бе в залата.

Анализ

Ясно е, че Арнолд имаше глава за тренировките. Някои могат да тренират с години и никога да не развият инстинктивното схващане кое работи при тях и кое не. Изглежда Арнолд знаеше това от самото начало.

Хората реагира на широко разнообразие от различни тренировъчни методи. Т.е. не всяка система тренировки работи при всеки. Комбинацията от интензивност, скорост, продължителност и честотата, с която Арнолд тренираше, го поддържаше в идеалното метаболитно състояние за изграждане на мускули и във възможно най-лошото за отлагане на подкожна мазнина.

Резюме

Арнолд откри тренировъчна програма, пасваща като ръкавица за неговата психическа и физическа толерантност. Важно е да се отбележи, че той се реши да направи промени в програмата, препоръчана му от наставниците му още от самото начало. Вие също трябва да се водите от начина, по който собственото ви тяло реагира на която и да е програма и да направите съобразно с това поправки в нея.

Хората като Арнолд процъфтяват с високо ниво на тренировките. Други пък се чувстват добре с висока интензивност (малък брой серии до отказ). Уникалният физиологически „грим” на всеки определя и типа програма, подхождаща най-добре към специфичните му нужди. Не се страхувайте да експериментирате схеми с разнообразни серии и повторения, сплит програми и комбинации от мускулни групи. Арнолд направи точно това и откри програма, която му служеше отлично по време на професионалната му бодибилдинг кариера.