Информация

Откакто стъпи на професионалната бодибилдинг сцена, за тренировъчните методи на Арнолд Шварценегер е писано много. Без значение дали става въпрос за интензивността му, за твърдоглавата му настойчивост или за постоянството, с което се придържаше към специфични тренировъчни техники, тренировката му бе обект на повишено внимание от всички билдери или пишещи за бодибилдинга.

От първия си тренировъчен ден Арнолд се различаваше от другите трениращи както по методи, така и по интензивност. В книгата си „Arnold: The Education of a Bodybuilder”той обяснява как от първата си тренировка се е привързал към тежестите с комбинация от ентусиазъм и свирепост: „Обичах усещането как студеното желязо и стомана се загряваха от допира ми, както и звуците и мириса на залата. Започнах да живея, за да бъда в нея”.

Най-ранните тренировки на Арнолд бяха прости: работа върху цялото тяло (с подчертан акцент върху прасците и корема) в три непоследователни дни от седмицата. В началото на 1960-а дори най-модерните машини бяха елементарни и неудобни за използване. Затова билдерите разчитаха почти изцяло на базовите упражнения със свободни тежести: изтласкване от лег, флайсове и пуловъри за гърди, набирания на лост, гребания с щанга и мъртва тяга за гърба, сгъвания с щанга или дъмбели за бицепсите, изтласквания от лег с тесен хват и френски преси за трицепсите; клякания лег екстензии и сгъвания за задната част на бедрата за краката. Пресите бяха основно упражнение за корема, а повдиганията за прасци се правеха на стълба или на блокче. С това започна и Арнолд – тези упражнения му послужиха за основа на тренировката му.

Въпреки че започна с програма, очертана за него от наставниците му, след като стана по-уверен във възможностите си, Арнолд я прекрои според собствените си предпочитания. По принцип той следваше програмите на идола си Рег Парк, така, както бяха публикувани в списанията. Парк бе голям привърженик на базовите движения с най-големите възможни тежести и сравнителни малък (5 до 10) брой повторения. В съответствие с това Арнолд си бе втълпил, че трябва да се придържа към базови упражнения, за да стигне целите си.

Почти от самото начало Арнолд бе достатъчно уверен, за да експериментира с тялото си в тренировки с по-малко режим и по-голяма инстинктивност. Ето как обяснява това той в книгата си “Building the legs of the Oak”:

“В началните ми дни в Австрия опитах най-странните тренировки. Те никога не следваха някаква приемлива форма някаква форма. Всичко се решаваше по най-инстинктивния начин. Тренировъчните ми партньори и аз решавахме върху коя мускулна група искаме да работим в този ден и след това започвахме да я бомбардираме с постоянство”.

Въпреки че Арнолд проповядваше традиционната „три дена в седмицата” система, той усети сравнително рано, че тялото му може да поеме повече. Тогава той увеличи тренировката до 6 дена в седмицата, тренирайки мускулните групи в редуващи се дни. Познат днес като тренировъчен сплит, този тренировъчен метод в средата и кая на 60-те години бе нещо нови и този, който го усъвършенства – ако не бе и неговият откривател – бе самият Арнолд. Карето показва 6-дневният тренировъчен сплит, който той използваше в състезателната си кариера тогава.