Бързо или бавно?

В света на фитнеса битува мнение, че бързите повторения разработват бързосъкращаващите се влакна (т.е. тези, които в голяма степен отговарят за хипертрофията и увеличаване на силата), а бавната скорост влияе на бавносъкращаващите се влакна (т.е. тези, които се използват в тренировките за издръжливост). Обаче, в действителност бавносъкращаващите се влакна са такива само в сравнение с бързосъкращаващите се. Даже при високо скоростните движения, бавносъкращаващите се влакна могат да бъдат задействани единствено, ако интензивността е достатъчно ниска. С други думи, бързосъкращаващите се влакна доминират само в условията на повишено мускулно напрежение и интензивност , вън от скоростната зависимост.

Бързосъкращаващите се влакна се уморяват доста бързо, а бавносъкращаващите се, в течение на доста дълго време (даже няколко часа). Ако погледнем един боксьор, който изпълнява няколко прави удара в крушата, а после един тежък боксов удар, то ще видим, че правите удари се характеризират с ниска интензивност (малко усилие), а боксовият удар – с висока интензивност (голямо усилие). Скоростта на изпълнение на правите удари е висока повече от скоростта на боксовите удари, но за тяхното изпълнение е необходимо доста малко усилие. В боксовия двубой ударите може да се изпълняват във всички рундове почти без почивка, а боксовите удари, с максимално усилие възникват спорадически и изискват големи метаболични загуби. Така, че доколкото бързосъкращаващите се влакна се ускоряват бързо, те не могат да носят отговорност за голямото количество много бързи нискоинтензивни удари, изпълнявани в течение на дълго време. По този начин дори скоростта на изпълнението да е висока, действието става за сметка на бавносъкращаващите се влакна. Другият мит е, че „ако искате да развиете взривна сила, то тренирайте във взривен стил”. Основните закони на механиката отхвърлят рази тази идея. Взривните усилия, в контекста на силовото трениране, означават способността да се тренира значително усилие на висока скорост. Усилието – това е продукция, изработвана от мускулите. Скоростта – това е резултатът от усилието (не можете да постигнете скорост без усилие). По такъв начин, за повишаването на скоростта е необходимо да се повишава усилието. А за да се повиши усилието, трябва да се изградят по-обемни и силни мускули, а това може да се постигне по пътя на силовата тренировка, независимо от използваните скорости. Сравнете: ако искате колата ви да върви по-бързо, двигателят трябва да отделя голяма мощност, а ако не е в състояние, то ще ви бъде нужен по-мощен двигател (т.е. в нашия случай – по-обемни и силни мускули).

„Скоростната сила” е още един от митовете, битуващ в курсовете на силовата тренировка. Но, в действителност, бързото преместване на щангата развива скорост. Ако горните аргументи не са ви убедили, то забележете следното. Ако мускулите на атлета се съкращават няколко пъти по-бързо при спринта, отколкото те са били в състояние да правят това при подскоците или кляканията във взривен стил с малко тегло, то по какъв начин тези упражнения изпълнявани в хода на така наречения „скорово силов метод с тежест” , увеличават скоростта в спринта? Ако се счита аргументът на специфичност – че силовият тренинг с голяма скорост развива развива скорост – то нима не е логично за развиването на скоростни качества да се изпълняват приклякания без тежести или други упражнения, също без тежест. Ако е така, то кикбоксьорите и тези, които се занимават с източни изкуства могат да се състезават в спринта и да имат огромни шансове за победа.

Ето контра-аргумент: на вас ви е необходимо да използвате някаква тежест, за да осигурите истинско съпротивление, но защо? Тези, които се изказват в полза на скоростта, ще възразят, че съпротивлението е необходимо, за да се натоварят мускулите, а това означава, че неговата роля е изграждането на по-силни мускули, които да са способни да генерират голяма сила. Това ни връща към първоначалния пример, че за увеличаването на скоростта, трябва да станете по-силни, за да могат мускулите да отделят повече сила. А това може да се постигне само по пътя на тренирането с прогресивно увеличаване на тежестите.

Какъвто и пример да вземете, колкото мускулите са по-големи по размер, колкото те са по-силни, толкова повече усилие те могат да предизвикат, следователно, толкова по-голяма ще е скоростта на движение.