Жълтият кантарион е вид тревисто растение от семейство Звъникови. Той представлява билка и е познат под най-различни имена по целия свят- „Христова кръв”, „Христова чудотворка”, „ Билка на св. Йоан” и т.н.

Съществуват около 370 разновидности на жълтия кантарион, които се срещат в естествена форма в регионите с умерен и субтропичен климат- Северна Америка, Европа, Турция, Русия, Индия и Китай. Тази билка е привлякла интереса на знахарите още през първи век и се използва до днес.

Свойства и предназначение на жълтия кантарион

Забележителните, дори мистични свойства на тази билка се откриват с течение на времето. Името й в западния свят произлиза от поверието, че свойствата на тази билка са най-ефективни, ако се събира на 24 Юни, денят на Свети Йоан (St. John's Day).

Жълтият кантарион притежава разнообразни и много полезни свойства, като най-известно може би е неговото антидепресивно действие. Той работи противовъзпалително, противомикробно, ранозаздравяващо и противоязвено, тонизира нервната система, има подчертан кръвоспиращ ефект, подобрява оросяването на сърдечния мускул, засилва сърдечната дейност, леко понижава артериалното налягане, има пикочогонен ефект.
Жълтият кантарион е диуретик, подсилва оздравителните процеси, подпомага при нарушения в менструалния цикъл при жени.

Жълтият кантарион се използва за заздравяване на рани, особено при разкъсвания на тъканта и увредени нерви.

Вече споменахме, че билката има диуретично, адстрингентно и леко успокоително свойство. Най-интересното е, че подновения интерес към жълтия кантарион през последното десетилетие се дължи на факта, че тя е в основата на множество билкови продукти за преодоляване на превъзбуждане и депресия.

Тайната на жълтия кантарион се дължи на химичните съставки на билката. Две от съставките хиперицин (hypericin) и псевдохиперицин (pseudohypericin) се считат за причината за психоактивните свойства на тази билка.

В допълнение, жълтият кантарион съдържа множество флавоноиди със странни и стряскащи имена като каемфрол (kaempferol), куерцетин (quercetin), куерцитрин (quercitrin), изокуерцитрин (isoquercitrin), аментофлавон (amentoflavone), лутеолин (luteolin), мирицетин (myricetin), хиперин (hyperin), хиперозид (hyperoside), рутин (rutin), както и хиперфорин (hyperforin) и адхиперфорин (adhyperforin).
Използва се при производството на много лекарствени препарати.

Странични ефекти

Клинични изследвания в областта на депресивните разстройства свидетелстват, че жълтият кантарион се толерира добре. Страничните ефекти се ограничени до тези на плацебо, а именно стомашно-чревни разстройства, световъртеж, умора и унес.

Предполага се, че антидепресивните качества на билката се дължат на задържането на реабсорбцията на серотонин, подобно на повечето фармацевтични антидепресанти. Фактът, че жълтият кантарион е билка, не означава, че не може да доведе до сходни на тези лекарства нежелани реакции.

В някои случаи на употреба е докладван ефект на фоточувствителност - това е състояние на свръхчувствителност към слънчева светлина, което може да е съпроводено с ултравиолетови изгаряния на кожата.

Подобно на конвенционалните антидепресанти, жълтият кантарион може да влияе негативно върху плодовитостта и при двата пола. Също така може да намали ефикасността на оралните контрацептиви.