Еволюция на мъжкото тяло през времето

Добавена на 05 Ноември 2010 | Категория: Статии | Добави в любими
Макар и женското тяло да е интересен за анализ и често рисуван художествен обект, то определено не е самотен фокус на изкуството. В историята на света както спортът, така и изкуството са били предимно за мъжете. От мъжа се очаквало най-вече да е атлетичен. В различните култури мъжете и жените са изобразявани различно, но има една основна характеристика, която се среща навсякъде: жената е изобразена красива, с отлични форми, но сякаш пасивна, мирна, докато мъжът е изобразен мъжествено, доминиращ, излъчващ сила, най-често в движение.

Проследяването на тази култура на идеализиране на мъжкото тяло може да ни помогне не само да видим промените във визията за неговата красота, но и да стигнем до изграждането на модел за развитието на мъжкото тяло в перспектива. Основен източник за това изследване е, разбира се, изкуството - немият свидетел на естетиката на отминали епохи.

Мъжкото тяло в дълбока древност

В дълбока древност изкуството не е било добре развито. Некачествени, нетрайни и недобре примесени материали като бои и глина, примитивни инстрменти, комбинирани с ниско ниво на анатомични познания и отсъствие на всякакви учебни пособия и натрупан опит допринасяли древното изкуство да е грубовато, самото то изпълнено с грешки. На практика естетиката там е била далеч може би дори от желанията на творците (с други думи, дори самият творец по-скоро е пресъздавал нещо задоволително за аудиторията, образ или тотем, но не и образ, близък до идеала от представите си) и е трудно да се определи нещо тук като фундаментална идея за красота. Нямаме и запазен и добре пресъздаден идеал. Всъщност малките и пръснати общности често нямали и единни закрилници и божества, за да се търси общ елемент.

Представата ни идва по-скоро от познанията за анатомията на самите хора, от техни погребения и останки. Предполага се, че мъжът от онези епохи е трябвало да бъде подчертано широкоплещест, с голям гръден кош и яки крака. Това са епохи на груба сила и примитивно въоръжение и инструменти. Именно да вдъхва сила и мощ се е очаквало от мъжа. Той е бил ловец, воин, пазител на племето, извършител на тежките дейности.

Древногръцките мъже

За пръв път идеята за красотата се появявява в Древна Гърция, при философи като Сократ и Платон. Особеното тук е, че според тях добрият външен вид е дар, който е всичко друго, но не и вечен. А красотата е вечна, универсална. Тя е над преходната, привлекателната хубост. Т.е., красотата не е само в това да изглеждаш добре, тя е универсален идеал.

Стройната и атлетична фигура била издигната в култ в Древна Гърция. Елините обичали да се разкрасяват със средства, с които природата щедро е дарила земите им. Според тях вътрешната и външната красота у човека трябва да бъдат в хармония, т.е злите хора и престъпниците задължително били грозни.

Тази теза е намерила живо отражение в изкуството. Силни и слаби, победители и победени, всички герои на рисунката или скулптурата имали що-годе еднакво телосложение, както и често ясни и добре подчертани полови атрибути. Същото телосложение, нерядко и същите атрибути имали и съпътстващите сцената богини.

Идеята е ясна. Фигурите се изобразяват във фундаментална красота и идеализъм. Търси се не привлекателността за наблюдателя на женското тяло, търси се равнопоставеност на героите в сцената пред наблюдател и акцент върху основния сюжет на твореца, без отклонения.

И все пак това изкуство ни е оставило ясен идеал.

Древногръцкият мъж е имал остри черти и издадена напред брада, не много дълга, но остра и козя. Ръцете му са добре оформени, но определено не масивни. По-скоро масивни са бедрата или прасците му, символи на воина-пешак с тежко въоръжение. Гърдите му винаги са добре оформени, без да са твърде издути, те са просто добре маркирани. Характерен отличителен знак: силна коремна преса, добре оформен релеф на корема и при мъже, и при жени.

Този идеал не е бил само в изкуството, специални гимнастически исъстезания като гимнопедията в Древна Спарта, например, са излагали на показ мъжкото тяло и се е обсъждало постижението на спортиста в оформянето му. Т.е., тук е и родината на съвременния културизъм.

Римският мъж: един почти съвременен идеал

Гръцкият идеализъм умира в следващата епоха. Идеализмът на Древна Гърция бива погълнат от прагматизма на Древния Рим.

В Рим изкуството е реалистично и естетично, но с ясна практична насоченост и добро наблюдение на обекта. Тук вече няма точен идеал. Няма стилизация на тялото на героя. Харесва се доброто мускулесто мъжко тяло, но различно тяло се присвоява на ковача, гладиатора, императора. Изкуството преди всичко изобразява действителността. Колкото е по-близко то, явно за толкова по-добро се счита.

"Нека младежът, на когото предстои да се отдаде на Марс, бъде с живи очи, прав гръб, широка гръд, мускулести рамене, здрави ръце, дълги палци, умерен корем; задните части трябва да бъдат по-слаби... краката не извънредно дебели, но прасците - здрави." (Флавий Вегеций, Re Militaris).

Какво се забелязва тук:

Задълбочен анатомизъм.

Мощен или слаб, стар или млад, героят в изкуството е изобразен с характерните с и особености, пропорции и т.н. Няма всеобщо присвояване на идеал. Идеалът е точността.
Леко стилизиране, което обаче засяга предимно чертите на лицето.

Всеки от героите или лицата, изобразени тук, имат белези, подчертаващи мъжествеността им – мускули, широки рамене, изправена и доминираща стойка и т.н., както и определено, но минимално стилизиране на лицата, т.нар. прав, римски нос и др.

Силен реализъм – изкуството е толкова по-ценно, колкото близко е до първообраза.

Идеалът за големите мищци и идеалната физика отпада. Героите имат реалистично обрисувани и леко подчертани мускули.
Бавният и стръмен път до съвремието

След падането на Рим идва епохата на тъмните векове и Средновековието. Може да се каже, че човечеството в известен смисъл се връща назад в развитието си, особено в културата и изкуството. Променя се и мирогледът. Масово навлезлите нови религии повлияват всяка сфера на дейност. Изкуството не умира, само се видоизменя в съответствие с новия мироглед. Според Свети Августин човекът се определя като единство на тяло и душа. Индивидът е преди всичко разумна душа, която разполага с тялото като с инструмент. Оттук и статуса на човека - той е посредник между царството на духа и царството на материята.

Телата се рисуват стилизирано, че да не приличат на реалното човешко тяло, а човек се представя чрез лицето и очите. Диспропорция - на базата на неподобното подобие да се достигне до истинската същност. Липса на перспектива - премахва се личностната гледна точка на художника, защото е важна свръхестествената същност. Култът към тялото е премахнат, липсва интересът към материята. Хубавата физика вече не е идеал, ако и да е запазила значението си за притежателя си, бил той рицар или прост селянин.

В епохата на Ренесанса интересът на творците към мъжката физика се възобновява. Красотата се открива в хармонията и пропорцията, органически присъщи на природата. Тя е достъпна за окото. Красотата е обективна категория и художникът дължи успехите си на подражанието си на природата, а изкуството черпи сили от нея. Мъжката фигура вече е мускулеста, а мускулите са правилно анатомически и пропорционално развити. Поставя се началото на съвременния идеал за мъжка физика.

Между миналото и бъдещето

В епохата на индустриализацията и след това този идеал се доразвива. Мъжката физика става образ на пропагандата сред работниците и войниците сред различните строеве, като се започне от фашизма и комунизма и се стигне до капитализма. Фигурата се стилизира, за да послужи на поставената цел.

Всички сме виждали изпънатите и здрави като въжета, но не прекалено големи мускули на тружениците, които ни гледаха от плакатите за 1-ви май. Всеки е виждал яката релефна структура на войника по пропагандните материали от световните войни.

Какво имаме днес и какво ни предстои?

За съжаление днес идеалът е също малко изкривен. Докато преди източникът на този интерес е бил спортът, състезанията и уменията, днес всяка сфера на дейност е пропита от комерсиализъм. Стремежът на индустрията към максимални производствени и продажбени резултати намира израз и в спорта, чрез максимизиране на постиженията. Макар и днешните мистър Олимпия да са всъщност най-мускулестите мъже, живели някога, тяхната физика става все по-гротескна и хиперразвита, непривлекателна.

Нещо повече, автоматизацията и компютъризацията на всички процеси води дотам, че съвременният човек все повече свиква да не разчита на своите сили, а други да му вършат работата. Това води и до отстъпление от естествените, истинските усилия за постигане на желания резултат. С помощта на индустрията това става все по-лесно и все по-малко се налага на човек сам да положи старание.

Това убива идеала и прави мъжката физика, дори и огромна, нетрудоспособна и безполезна, постигната без усилие. А именно от това трябва да се пазим. Защото същината на красотата, както древните са прозрели, не е във формите. Истинската красота е вътрешноприсъща, тя е вечно качество и само кореспондира с това, което виждат очите. Но не е всичко.

А истинската красота, а не визията е това, към което всъщност се стремим.

Автор : Стефан Симеонов
Източник : bb-team.org




Коментари

Влезте с потребителското си име или се регистрирайте, за да публикувате коментар.
Още от Статии
Ползите от гъбата Кордицепс?

Ползите от гъбата Кордицепс?

10 Декември 2017

Кордицепс (Cordyceps) е странно-изглеждаща гъба, с трудно за произнасяне име, която, обаче, заслужава вниманието на всеки. Като се замислим, енергият...

Често срещаната болка в китките!

Често срещаната болка в китките!

09 Декември 2017

Травмата Болка в китките при сгъване с щанга с прав лост. Чувството Остра болка, обхващаща кутрето и киткат...

Интересни неща за мазнините!

Интересни неща за мазнините!

03 Декември 2017

Правилните мазнини правят бодибилдъра наистина добър. Независимо дали целта ви е да сте огромни или просто „на...

Помага ли инсулина, за повишаването на протеиновия синтез, след тренировка?

Помага ли инсулина, за повишаването на протеиновия синтез, след тренировка?

02 Декември 2017

Храненето след тренировка е от решаващо значение за максимални резултати в покачването на мускулна маса. Стиму...